Архив за етикет: стръв

Видове сладководни риби – четвърта част

Сладководни риби

Шаран е типичен представител на сладководните видове риби. На големина достига 120 см и може да тежи до 35 кг. Обитава язовири и други реки и езера. Всеядна риба е и от малък се храни с планктони и бентосни организми. За едрите екземпляри са типични и храненията с по-малките риби. Размножителния му период започва през пролетта. През годините шарана така е еволюирал, че днес са разпространени много видове. Наред с това той се приспособява в различни условия, което определя и разностранните краски и форми. Шарана притежава висок гръб, дълги ъглести перки по гърба и мустачки, четири на брой, разположени около устата. С тях търси храна по дъното на водоема. Сред видовете шарани са известни: унгарски шаран, типичен с малък брой едри люспи. От това идва и другото му наречие – едро люспест шаран. Съществуват и т.нар. голи или огледални шарани. През месеците май и юни, женската намира място с камъни и много водорасли, където изхвърля около 500 000 хайверни яйца. За малките е интересен начина на отглеждане сред гъстата растителност, а при отсяване се местят да зимуват в по-дълбоката част на басейна, където се заравят в тинята за зимен сън. На килограм шаран на две години може да тежи около 3 кг.

Щука или хищна риба е още един сладководен обитател. По нашите води е много срещана риба. Наред с това обитава и водоемите на Азия, Европа и Америка. Достига големина от порядъка на 150 см дължина и тежи до 20 кг. Женските са по-едри от мъжките, а има сведения и за още по-големи екземпляри. Понякога обитава полу солени води, стоящи и сладки води. Не се среща единствено във високопланински потоци и реки. Друго типично за щуките е, че могат да населяват водоеми далече от река.

Интересно е, че хайвера на щуката е много лепкав и бива пренасян от птиците по други водоеми. Наред с това щуката сама унищожава хайвера си, ако популацията е твърде голяма или има увредени зърна на хайвера. Така допринася за регулиране на екосистемата и не разрешава да се излюпват болни индивиди от рода й.

Видове сладководни риби – трета част

Сладководни риби

Речен кефал известна още с латинското наименование Leuciscus cephalus, познат е сред рибарите и като клен. Той е типичен представител на семейство Шаранови и представител на рода Речни кефали. Обитава бавни и средно бързи води, като се подвизава в долните и средни течения от реки, канали и язовири. В реки в България е често срещана риба и обект на спортен риболов. Характерно за него е сплесканото в страни тяло с вретеновидна форма, а за младите индивиди то е издължено и се променя с възрастта. Кефала притежава едри люспи, които са в синьо-зеленикав, кафеникаво-зелен, тъмнозелен, по гърба е тъмносив или черен, а страните са зеленикаво-сребристи понякога жълто-златисти страни. Има бял корем и червени или оранжеви перки. На големина при добри условия достига 80 см и може да тежи до 6-7 кг. Често се улавят речни кефали с дължина в порядъка на 30-40 см и до 0,5-1,5 кг. Има широко чело и удебелени устни. Всеядна риба е и има отлично зрение. Храни се основно със скакалецът, плодове, рибки, жаби, попово прасе, пчели и оси.

Речна пъстърва, обитава планински реки и потоци в Западна Европа, Средиземно море, Мала Азия и Балканския полуостров. Другото наименование, с което е известна, особено у нас е Балканска пъстърва. Обича студените води, а у нас се среща във всички планински райони. Прехранва се с живи организми, сред които малки рибки, насекоми, дребни пъстърви, дори хайвера на себеподобните. Отглежда се много и заради способността и да се движи непрестанно, борбения и упорит дух, а това я прави изключително ценна за спортен риболов. От две годишна възраст достига размножителен стадии, но понякога се наблюдава в 3-та или 4-та година. Хайвера хвърля, съобразно условията на живот, като предварително се подготвя за този момент. След изплюването му и пазене около месец, рибата умира. Тази риба расте и се развива по-бавно от други водни обитатели и себеподобни.

Видове сладководни риби – втора част

Сладководни риби

Костур е известен като Perca fluviatilis, с латинското наречие и е наричана също Меше. Той е риба от костурови. Обитава водите на Европа и Азия. На големина достига 40 см дължина и 2 кг. тежест. Много разпространен е в България по езера, блата, язовири и бавни реки. Хищна риба е и се храни с мекотели и дребни рибки. Той е от представителите за отглеждане за спортен риболов. Тялото на костура е късо, високо и сплескано. За младите костури е типична гърбица. Има дебела кожа и здраво захванати люспи. По гърба има разположени две перки с бодлички, оранжеви и големи очи и сравнително голяма уста заета от дребни зъби.

Морунаш е риба, която в последните години се среща все по-често, както сред природни, така и в изкуствени водоеми. На вид е сходна със скобар. Морунашът е от семейство шаранови риби, по състава си е сходна с платика. Характерно за морунаша е кил зад гръбната перка, долен кил без люспи, извити люспи и лека вдлъбнатина между главата и тялото. Морунаша има кръгла форма на устата в отворено положение. На големина достига 40 см дължина и тежи 2 кг. Най-често се ловят морунаши до половин килограм. Живее на пасажи с еднакви размери, а в тях по-едрите риби нямат място. Цвета на гърба е тъмносив, синкав или масленозелен. От страни е в сребристи цветове.

Платика има високо и много сплеснато тяло. Цвета и се определя от средата на живот. На големина достига 45 см и 3 кг. Платиката обитава бавни води, а у нас и р. Дунав, р. Камчия и езерото на Шабла. Водите, в които се среща са с температури от 17-20 градуса. Менюто й е разнообразно и се състои от насекоми, червеи, ларви, безгръбначни и водорасли.